Вричам се-
да бъда чиста,изворна вода,
за да ме пиеш прежаднял,
да бъда въздуха копнян,
за да ме дишаш непрестанно.

Със слънце дъжда ме рисува,
сълзите ми стават дъга,
да минеш под нея ,когато сънуваш,
докоснат от моята нежна ръка.

Ще бъда изгрев,залез,страст,
за да ме чакаш на вратата.
С омайно биле ще те упоя,
за да те докосна по душата!

Ще бъда всичко-
ласка,нежност и копнеж
и завладяващ,шеметен стремеж...
Аз себе си в ЛЮБОВ обличам,
сърцето си на тебе вричам!!!

Сто години самота...
В дългия пустинен ден
зарових някъде във пепелта
до паднало дърво без корен-
един горчив,болезнен спомен.

В дългия пустинен ден
въздишките ми грабна вятъра,
потъвах бързаща във пясъка
да стигна до река-да пия
и болката взривена там да скрия.

И дълго призовавах Бога
с ръцете си да ме докосне!
По тръни да не ходя боса
и всичко да забравя-ако мога!

Краят идва- и само веднъж
тръгваш по онзи път-дългия...
Път без виелици,вятър и дъжд-
само безкрайно безмълвие.

Но дали живееш ти-
ако вътре в тебе не звучи
песента на птиците напролет?
ако сутрин до теб са студени очи
и те докосват длани-изсъхнали корени?

Но дали живееш ти-
ако за теб не плаче никой
и няма рамо да те подкрепи,
сълзите ти да бърше тихо?

Краят идва-както ти си го избрал-
като клон от буря прекършен,
или тихо-без обич живял,
като куче самотно да свършиш.

А може и в залеза хубав
да пееш с огряно сърце-
от топло изречена дума,
помилван от пълни със обич ръце!

Дали е знак

Умирах бавно в забързания бяг
на дни еднакво сиви
без усмивки и без смях,
без погледи и думи закачливи.
И търсих те-отчаяно и безнадеждно...
През май дойде и някак нежно
с една небрежна грешка
съвсем внезапно ме превзе.
Дали е знак или поличба,
дали съдбата се смили...
но те открих!
Далечен,все още нереален-но си ти!
Един прекрасен блян,
така жадувана надежда
във моя сън си изживян
и в толкоз чаканата среща!
Да ме погледнеш с тиха нежност,
да ме докосваш с дива жар!
Аз целия съм твой-кажи ми
и толкоз обич ще ти дам!!

Душата ми е скитница

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня-
през онази-последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но...душата си не мога!
Душата ми е скитница боса-
орисана-препуска омагьосана,
издрана,изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня,луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
заключва ли се жаден зов?!

Сънувах те

Сънувах те-тъй жадно!
Мираж в самотната ми нощ...
Ръцете ти докоснаха ме гладно
и упои ме твоя дъх горещ.
Изстръпнала усетих твойте длани
да галят недокоснатата ми сърцевина.
Избухнах във горящи клади
от нежната ти топлина!
Копнея да си вътре в мене,
дълбоко до сърцето ми стигни!
И обичта ми там стаена
със нежни устни докосни!
И тази закъсняла среща
във есента на тъжните ни дни
да е за нас една надежда
и стопли копнеещите ни души!
И нека да съм твоя извор
със шепи да пиеш жива вода,
а ти да си слънцето чисто,
изгряло във мойта душа!

Жадувам те

Жадувам те!
Като река,попиваща дъжда
Като слънце в утринта
Като умираща от жажда във пустиня
Като протегната ръка за милостиня
Като трохичка хляб за гладна птица
Като запалена във храм свещица!
Жадувам те!
Ела,вземи ме!
Целувай ме,изпий ме!
И буен огън в мене запали
Живот ми дай!!Една надежда
и безброй мечти!

Кой ми открадна
омагьосаните сънища,
в които душата ми пътува
и някой ме целува
насън...
Насън ще търся в хаоса
небесната си същност.
Пътя ми пресече бяла лястовица
и предрече моето завръщане.
Време е вече
да се завърна при себе си
и в топлите сънища!
И ако някой ме целува-
жадна да се будя!

Вярвам в чудеса

Понякога се питам-
защо все още вярвам безразсъдно
в чудеса и приказни химери,
в молитвата на пламъчето лумнало,
в крила на пеперуди...
И чакам някой да намери
от моя извор живата вода
и с шепи да ме пие с дъжда,
да грабне вятър от косите ми
и да рисува във очите ми
да надникне във душата ми
и да пие слънце от сълзата ми.
И аз да мога кротко да обичам,
да мога с обич да се вричам,
да се приютявам в топлото на устни
и да сияя от целувки чувствени.
Защото още вярвам и без да питам,
защото жива съм и в облаците скитам
и хубаво ми е така-
да вярвам силно в чудеса!