Краят идва- и само веднъж
тръгваш по онзи път-дългия...
Път без виелици,вятър и дъжд-
само безкрайно безмълвие.

Но дали живееш ти-
ако вътре в тебе не звучи
песента на птиците напролет?
ако сутрин до теб са студени очи
и те докосват длани-изсъхнали корени?

Но дали живееш ти-
ако за теб не плаче никой
и няма рамо да те подкрепи,
сълзите ти да бърше тихо?

Краят идва-както ти си го избрал-
като клон от буря прекършен,
или тихо-без обич живял,
като куче самотно да свършиш.

А може и в залеза хубав
да пееш с огряно сърце-
от топло изречена дума,
помилван от пълни със обич ръце!