Душата ми е скитница

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня-
през онази-последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но...душата си не мога!
Душата ми е скитница боса-
орисана-препуска омагьосана,
издрана,изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня,луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
заключва ли се жаден зов?!