Дали е знак

Умирах бавно в забързания бяг
на дни еднакво сиви
без усмивки и без смях,
без погледи и думи закачливи.
И търсих те-отчаяно и безнадеждно...
През май дойде и някак нежно
с една небрежна грешка
съвсем внезапно ме превзе.
Дали е знак или поличба,
дали съдбата се смили...
но те открих!
Далечен,все още нереален-но си ти!
Един прекрасен блян,
така жадувана надежда
във моя сън си изживян
и в толкоз чаканата среща!
Да ме погледнеш с тиха нежност,
да ме докосваш с дива жар!
Аз целия съм твой-кажи ми
и толкоз обич ще ти дам!!

Душата ми е скитница

Заключих вратата на сърцето си
и пътеката към него,
и уморените надежди ги зарових,
разплетох паяжината на чувствата
и ги хвърлих в огъня-
през онази-последната нощ...
Заключих се и няма връщане!
Но...душата си не мога!
Душата ми е скитница боса-
орисана-препуска омагьосана,
издрана,изранена и изгубена
да търси на хиляди светулки светлината,
да прегръща огъня,луната
и да си говори с вятъра...
Защото душата ми е жива
и диша цялата любов!
Как мога извора си да заключа?
заключва ли се жаден зов?!

Сънувах те

Сънувах те-тъй жадно!
Мираж в самотната ми нощ...
Ръцете ти докоснаха ме гладно
и упои ме твоя дъх горещ.
Изстръпнала усетих твойте длани
да галят недокоснатата ми сърцевина.
Избухнах във горящи клади
от нежната ти топлина!
Копнея да си вътре в мене,
дълбоко до сърцето ми стигни!
И обичта ми там стаена
със нежни устни докосни!
И тази закъсняла среща
във есента на тъжните ни дни
да е за нас една надежда
и стопли копнеещите ни души!
И нека да съм твоя извор
със шепи да пиеш жива вода,
а ти да си слънцето чисто,
изгряло във мойта душа!

Жадувам те

Жадувам те!
Като река,попиваща дъжда
Като слънце в утринта
Като умираща от жажда във пустиня
Като протегната ръка за милостиня
Като трохичка хляб за гладна птица
Като запалена във храм свещица!
Жадувам те!
Ела,вземи ме!
Целувай ме,изпий ме!
И буен огън в мене запали
Живот ми дай!!Една надежда
и безброй мечти!

Кой ми открадна
омагьосаните сънища,
в които душата ми пътува
и някой ме целува
насън...
Насън ще търся в хаоса
небесната си същност.
Пътя ми пресече бяла лястовица
и предрече моето завръщане.
Време е вече
да се завърна при себе си
и в топлите сънища!
И ако някой ме целува-
жадна да се будя!

Вярвам в чудеса

Понякога се питам-
защо все още вярвам безразсъдно
в чудеса и приказни химери,
в молитвата на пламъчето лумнало,
в крила на пеперуди...
И чакам някой да намери
от моя извор живата вода
и с шепи да ме пие с дъжда,
да грабне вятър от косите ми
и да рисува във очите ми
да надникне във душата ми
и да пие слънце от сълзата ми.
И аз да мога кротко да обичам,
да мога с обич да се вричам,
да се приютявам в топлото на устни
и да сияя от целувки чувствени.
Защото още вярвам и без да питам,
защото жива съм и в облаците скитам
и хубаво ми е така-
да вярвам силно в чудеса!